Цел на издаването
Използването на европейско удостоверение за наследство не е задължително . Удостоверението не заменя вътрешните документи, използвани за сходни цели в държавите членки. Същевременно, след като бъде издадено за ползване в друга държава членка, удостоверението поражда правните последици, и в държавата членка, чиито органи са го издали.
Удостоверението е предназначено да се използва от наследници, заветници с преки права върху наследството и изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество, на които се налага в друга държава членка съответно да докажат правното си положение или да упражнят правата си на наследници или заветници и/или правомощията си на изпълнители на завещания или управители на наследствено имущество .
Удостоверението може да се използва по-специално за доказване на един или повече от следните елементи:
- правното положение и/или правата на всеки наследник или според случая - на всеки заветник, посочен в удостоверението, и съответните им дялове от наследственото имущество;
- присъждането на определен актив или определени активи, които са част от наследственото имущество, на наследника(ците) или според случая - на заветника(ците), посочени в удостоверението;
- правомощията на посоченото в удостоверението лице да изпълнява завещанието или да управлява наследственото имущество.
Компетентност за издаване на удостоверението
Удостоверението се издава в държавата членка, чиито съдилища са компетентни . Издаващият орган е:
а) съд; или
б) друг орган, който съгласно националното право е компетентен да разглежда въпроси в областта на наследяването.
Когато българският съд е международно компетентен, заявлението за издаване на европейско удостоверение за наследство се подава пред районния съд по последния постоянен адрес на починалия, ако такъв липсва - по последния му адрес в страната, а при липса на адрес в страната - пред Софийския районен съд .
Заявление за издаване на удостоверение
Удостоверението се издава въз основа на заявление от лице, посочено в чл. 63, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 650/2012. За подаването на заявление заявителят може да използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране.
Заявлението се придружава от съответните оригинални документи или тяхно копие, отговарящо на условията за удостоверяване на автентичността им, без да се засяга чл. 66, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 650/2012 и съдържа следната информация, доколкото тази информация е известна на заявителя и е необходима на издаващия орган за удостоверяване на елементите, които заявителят иска да удостовери:
- данни на починалия: имена, пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес към момента на смъртта, дата и място на настъпване на смъртта;
- данни за заявителя: имена, пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо), адрес и родствена връзка с починалия, ако има такава;
- данни за представителя на заявителя, ако има такъв: имена, адрес и правомощия;
- данни за съпруга или партньора на починалия и, ако е приложимо, на бившия(ите) съпруг(зи) или бившия(ите) партньор(и): имена, пол, дата и място на раждане, гражданско състояние, гражданство, единен граждански номер (ако е приложимо) и адрес;
- данни за други потенциални бенефициери по силата на разпореждането с имущество в случай на смърт и/или по силата на закона: имена или наименование на организацията, идентификационен номер (ако има такъв) и адрес;
- цел на удостоверението;
- данни за връзка със съда или с друг компетентен орган, който разглежда или е разглеждал въпросите по наследството като такова, ако е приложимо;
- елементите, на които съответно се основават претенциите на заявителя да наследи имуществото в качеството си бенефициер и/или да изпълни завещанието на починалия, и/или да управлява наследственото имущество на починалия;
- сведения дали починалият е извършил разпореждане с имущество в случай на смърт; ако няма приложен оригинал или копие, да се посочи местонахождението на оригиналния документ;
- сведения дали починалият е сключил брачен договор или договор във връзка с отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици с брака; ако не е приложен оригиналният договор или копие от него, да се посочи местонахождението на оригиналния документ;
- сведения дали някой от бенефициерите е направил изявление относно приемането или съответно отказа от наследство;
- декларация, в която заявителят заявява, че доколкото му е известно, няма висящо оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване;
- друга информация, която заявителят счита за полезна за издаването на удостоверението.
7.4. Разглеждане на заявлението
При получаване на заявлението издаващият орган проверява информацията и декларациите, както и документите и другите доказателствени средства, представени му от заявителя. Издаващият орган извършва необходим ите за тази проверка проучвания служебно, ако това е предвидено или разрешено в собствената му нормативна уредба, или приканва заявителя да представи допълнителни доказателства, които счита за необходими (чл. 66 от Регламент (ЕС) № 650/2012).
В случай че заявителят не е в състояние да представи копия на съответните документи, отговарящи на условията, необходими за доказване на автентичността им, издаващият орган може да реши да приеме друг вид доказателства.
В случай че това е предвидено от националното право на издаващия орган и при определените в него условия, издаващият орган може да изиска клетвена декларация или писмена декларация в присъствие на свидетел вместо клетвена декларация.
Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно заявлението за удостоверение. Ако е необходимо за целите на установяването на удостоверяваните елементи, той изслушва всяко заинтересовано лице и всеки изпълнител на завещание или управител на наследствено имущество и прави публични известия, целящи да дадат възможност на други потенциални бенефициери да предявят правата си.
Също така, при поискване компетентният орган на дадена държава членка предоставя на издаващия орган на друга държава членка информацията, съдържаща се по-специално в поземлените регистри, в регистрите за гражданско състояние и в регистрите, в които се вписват документи и факти, имащи отношение към наследяването или към режима на брачна собственост или равностоен режим на собственост на починалия, ако съгласно националното право на компетентния орган е разрешено да предоставя такава информация на национален орган на друга държава членка.
Издаване на удостоверението
Издаващият орган издава незабавно удостоверението, след като елементите, които трябва да се удостоверят, са били установени съгласно приложимото към наследяването право или съгласно друго право, приложимо към специфични елементи. Той използва формуляра, изготвен в съответствие с процедурата по консултиране. По-специално издаващият орган не издава удостоверението, ако:
- има оспорване на елементите, подлежащи на удостоверяване; или
- удостоверението няма да бъде в съответствие с решение, включващо същите елементи.
Издаващият орган предприема всички необходими мерки, за да информира бенефициерите относно издаването на удостоверението.
Когато българският съд уважи заявлението , съдът издава европейско удостоверение за наследство, като използва формуляра от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1329/2014 за изготвяне на формулярите, посочени в Регламент (ЕС) № 650/2012 (чл. 627е, ал. 2 от ГПК).
Съдържание на удостоверението
Удостоверението съдържа следната информация в степента, необходима за целите, за които се издава:
- наименование и адрес на издаващия орган;
- регистрационен номер на досието;
- елементи, които служат за основание на издаващия орган да счита себе си за компетентен да издаде удостоверението;
- дата на издаване;
- данни за заявителя;
- данни за починалия;
- данни за бенефициерите;
- сведения за сключен от починалия брачен договор или, ако е приложимо, сключен от починалия договор във връзка с отношения, които съгласно приложимото към тях право имат сходни последици с брака, и сведения за режима на брачна собственост или за равностоен режим на собственост;
- приложимото към наследяването право и елементите, въз основа на които се определя това право;
- сведения дали наследяването е по закон или се извършва в съответствие с разпореждане с имущество в случай на смърт, включително сведения за елементите, от които произтичат правата и/или правомощията на наследниците, заветниците, изпълнителите на завещанието или управителите на наследственото имущество;
- ако е приложимо, информация за начина, по който всеки бенефициер е приел или се е отказал от наследството;
- делът на всеки от наследниците и, ако е приложимо, опис на правата и/или активите, които се полагат на всеки от тях;
- опис на правата и/или активите за всеки един заветник;
- ограниченията на правата на наследника(ците) и, според случая, заветника(ците) съгласно приложимото към наследяването право и/или съгласно разпореждането с имущество в случай на смърт;
- правомощията на изпълнителя на завещанието и/или управителя на наследственото имущество и ограниченията на тези правомощия съгласно приложимото към наследяването право и/или съгласно разпореждането с имущество в случай на смърт.
Правни последици от удостоверението
Удостоверението има правни последици във всички държави членки, като за това не се изисква специална процедура. Предполага се, че лицето, посочено в удостоверението като наследник, заветник, изпълнител на завещанието или управител на наследственото имущество, има посоченото в удостоверението правно положение и/или правата или правомощията, заявени в удостоверението, без да се налагат други условия и/или ограничения за тези права или правомощия освен заявените в удостоверението.
Ако лице, посочено в удостоверението като упълномощено да се разпорежда с наследствено имущество, се разпорежда с това имущество в полза на друго лице, се приема, че другото лице - ако действа въз основа на сведенията в удостоверението - е извършило сделка с лице, упълномощено да се разпорежда с въпросното имущество, освен ако знае, че съдържанието на удостоверението е неточно или незнанието му за тази неточност се дължи на груба небрежност.
Удостоверението представлява действителен документ за вписването на наследственото имущество в съответния регистър на дадена държава членка.
Издаващият орган запазва оригинала на удостоверението и издава едно или няколко заверени копия от документа на заявителя и на всяко лице, което удостовери законен интерес (чл. 70 от Регламент (ЕС) № 650/2012).
Издадените заверени копия са действителни за ограничен срок от шест месеца, който се обозначава в завереното копие посредством посочване на дата на изтичане на срока на действие. В изключителни и надлежно обосновани случаи издаващият орган може, чрез дерогация, да определи по-дълъг срок на действие. След изтичането на този срок всяко разполагащо със заверено копие лице, за да може да използва удостоверението за посочените в чл. 63 от Регламент (ЕС) № 650/2012 цели, трябва да подаде заявление за удължаване на срока на действие на завереното копие или да поиска ново заверено копие от издаващия орган.
Поправка, изменение или оттегляне на удостоверението
При поискване от лице, което проявява законен интерес, или служебно издаващият орган поправя удостоверението в случай на техническа грешка .
При поискване от лице, което проявява законен интерес, или - когато това е възможно съгласно националното право - служебно издаващият орган изменя или оттегля удостоверението, когато се установи, че удостоверението или отделни елементи от него са неточни.
Издаващият орган незабавно уведомява всички лица, които са получили заверени копия от удостоверението, в случай на поправка, изменение или оттегляне на удостоверението.
.jpg)