Завещание. Запазена част

Всяко лице, навършило осемнадесет години, което не е поставено под запрещение, може да се разпорежда свободно със своето имущество за след смъртта си със завещание. Всяко лице може да се разпорежда с цялото си имущество при условие, че не накърнява запазената част на определен кръг от своите наследници.Запазена част е когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.Разполагаема част е частта от наследството вън от запазената част е разполагаемата част на наследодателя. 

   Запазената част на низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.

   Запазената част на родителите или само на преживелия от тях е 1/3.Запазената част на съпруга е 1/2, когато наследява сам, и 1/3, когато наследодателят е оставил и родители.

   Когато наследодателят е оставил низходящи и съпруг, запазената част на съпруга е равна на запазената част на всяко дете. В тия случаи разполагаемата част при едно дете е равна на 1/3, при две деца е равна на 1/4, а при три и повече деца е равна на 1/6 от наследството.

Също така, две лица не могат да завещават с един завещателен акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица .

Завещанието е едностранен акт. При него има волеизявление само на едно лице, което се разпорежда със свое имущество. То е и безвъзмезден акт. С него не могат да се уговарят никакви възнаграждения за наследника във връзка с приемането на наследството. Също така е волеви акт - израз на волята на едно лице, действало разумно и самостоятелно при разпореждане с цялото си имущество или с части от него. Завещанието може да бъде отменено от самия завещател изрично или мълчаливо чрез съставяне на ново завещание. Едно лице може да наследи по завещание само това, което е притежавал неговият наследодател. От друга страна, няма ограничение дали лицето, което ще получи завещанието е физическо лице, юридически лице или държавата. Единственото изискване е лицето да бъде посочено в завещанието, да е живо към момента на откриване на наследството, да е способно да получава по завещание и да е достойно.

Видове завещателни разпореждания Тези разпореждания, които се отнасят до цялото имущество или до дробна част от него, са общи и придават на лицето, в чиято полза са направени, качеството наследник. Тези разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават на лицето, в чиято полза са направени, качеството на заветник. Следва да се има в предвид, че ако при откриване на наследство завещателят не е собственик на вещта, която завещава, заветът ще е недействителен . От друга страна, заветът на определено количество от родово определени вещи е действителен, независимо че при откриване на наследството в имуществото на завещателя да не е имало такива вещи. Завещателните разпореждания могат да бъдат направени и под условие или тежест. Определянето на начални срокове е недействително и ако има написани такива, те не се зачитат. Когато има общото завещателно разпореждане с краен срок, се смята, че това е завет на плодоползване върху цялото наследство или върху съответния дял.   Всяко лице, което има интерес, може да иска изпълнение на наложените със завещанието тежести. Неизпълнението им обаче не влече със себе си и унищожаването на завещателното разпореждане. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя. Така, завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, ако наследникът или заветникът почине преди него, откаже се от наследството или от завета или е недостоен да наследява. Но завещателят не може да задължи наследника да запази и да предаде на трето лице след своята смърт изцяло или отчасти полученото от завещателя наследство. Наследникът по закон или по завещание има право да получи завета, който му е направен, дори и когато се откаже от наследството .