Брачен договор

Брачният договор е правен инструмент, който урежда имуществените отношения между съпрузите преди или по време на брака. В България той е регулиран от Семейния кодекс и може да бъде сключен както преди брака, така и по време на него. Основната цел на договора е да определи как ще се управляват, разпределят и използват имуществото и средствата на съпрузите по време на брака и в случай на развод.

 (1) Встъпващите в брак могат да уредят имуществените отношения помежду си с брачен договор.

 (2) Брачен договор могат да сключат само дееспособни лица.

 (3) Брачен договор може да бъде сключен от съпрузите и по време на брака.

Съдържание на брачния договор

 (1) Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните като:

 1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;

 2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;

 3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;

 4. участието на страните в разходите и задълженията;

 5. имуществените последици при развод;

 6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;

 7. издръжката на децата от брака;

 8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.

 (2) Имуществените отношения между страните могат да бъдат уредени и чрез препращане към някой от законовите режими. Не е допустима уговорка предбрачно имущество на една от страните да стане съпружеска имуществена общност.

 (3) Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност.

 (4) За неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Сключване на брачния договор

  (1) Брачният договор се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите.

 (2) Брачният договор, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.

 (3)  Договорът, с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър в деня на нотариалното удостоверяване, когато е сключен по време на брака. Когато договорът е сключен преди встъпването в брак, той се представя за вписване от нотариуса в деня на получаване от него на удостоверението за сключване на граждански брак. Ако договорът подлежи на вписване в друг съдебен район, се прилага чл. 25, ал. 6 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.

 (4) Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрир.

Действие на брачния договор

  (1) Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака-от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.

 (2) С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключването му.

 Имуществени спорове между съпрузите и разрешаването им в практиката на българския съд

Изменение на брачния договор

 (1) Изменението на брачния договор се извършва във формата за неговото сключване.

 (2) По отношение на третите лица се прилага чл. 40, ал. 2.

Прекратяване и разваляне на брачния договор

  (1) Брачният договор се прекратява:

 1. по взаимно съгласие на страните; в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това-прилага се законовият режим на общност;

 2. по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството;

 3. при прекратяване на брака, освен клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него.

 (2) Брачният договор може да бъде развален по съдебен ред , ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.

Недействителност на брачния договор

 (1) По отношение на брачния договор се прилагат съответно общите правила относно недействителността на договорите.

 (2) Унищожаването има действие за в бъдеще. В този случай съпрузите могат да изберат законов режим или да сключат нов договор. Ако не направят това, се прилага законовият режим на общност.