Kонфискация на имущество

Конфискацията е имуществена санкция. Тя е способът посредством, който принудително и безвъзмездно се отчуждава собственост в полза на държавата. Разделя се на два основни вида: 1.като наказателна мярка по НК, при която има налице извършено престъпление и отнемането на имуществото се извършва в рамките на съдебна процедура; или 2.като отделна мярка на държавна принуда- без да бъде наказание за извършено престъпление, при която се отнема в полза на държавата посредством административна процедура.

Като наказателна мярка по наказателния кодекс конфискацията се прилага за престъпления като: измама, изнудване, кражба, грабеж, длъжностно присвояване, трафик на хора и др. Най- често в практиката, обаче се ползва в случаите на тежки престъпления, при които има участие на организирана престъпна група, наличие на значителни приходи, като: пране на пари, корупция, трафик на наркотици и т.н

Двата вида за отнемане на имущество: основано на присъда и неосновано на присъда – Гражданска конфискация са еднакви по своята цел , но се различават процедурно. Основната разлика е че, при първото се изисква наказателно производство и присъда за извършено престъпление, докато при гражданската конфискация присъда не се изисква.

Когато конфискацията е на основание присъда, тя се извършва срещу конкретното лице и обикновено е част от наложеното наказание. Вината се определя по безспорен начин. Отнемането може да бъде за определено имущество/ доказано, че е престъпно придобито или е средство на престъплението/ или се отнема еквивалентната стойност на облагите от престъплението, без доказана връзка между имущество и престъпление.

При гражданската конфискация имаме действие срещу самото имущество. Тук се изисква доказване, че имуществото се явява облага или е средство за извършено престъпление. Самото изземване може да бъде извършено и без да са налице достатъчно доказателства за обвинение в престъпление и притежателят се явява трето лице имащо право на защита срещу собствеността си. Гражданската конфискация не зависи от наличието на присъда, тя може да бъде осъществена независимо от промяна на обстоятелства като смърт, изчезване или имунитет.

При извършено престъпление или при доказване на незаконно придобито имущество, то се отнема, а ако неможе да се отнеме обособено такова се пресмята стойността му.

Ако в последствие с незаконно придобитото имущество се извърши сделка, която е безвъзмездна или е сключена с лице, което знае или предполага за начина на придобиване- то тя е относително недействителна за държавата.

Отнемането на имущество е процесът, при който престъпното/незаконното имущество (облаги или средства на престъпления) се използва за обезщетение. Необходимо е решение на съда, че определено имущество е престъпно, или невъзможността ответника да докаже законния произход на имуществото, поради което то подлежи на отнемане. Образува се заповед за конфискация. Целият процес включва установяване, обезпечаване и отнемане на имуществото, както и фактическото изпълнение на заповедта за конфискация срещу определено имущество и управление на имуществото или връщане на имуществото на пострадалите от престъплението.

Тъй като Корупцията е престъпление, от изключителна важност за всички държави и за България в частност, за намаляването й се работи както в международен план, така и в национален. Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) е независим специализиран постоянно действащ държавен орган за осъществяване на политиката по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Тази Комисия извършва проверки, може да поиска налагане на обезпечителни мерки /възбрана, запор/.

Адвокат Юлия Данова

9010, Варна, ул. "Добротица" 3

Моб: +359 895 64 59 40

Сайт: advokatvarna.com

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg