Омаловажава се работата на прокуратурата или антикорупционната комисия

Напоследък е модерно да се омаловажава работата на прокуратурата или антикорупционната комисия, например. Само че те с работата си опровергават тези манипулации.

 

На следващо място, съдът трябва да говори само със съдебните си актове. Едно правило, което покрай председателя на ВКС, блеснал с политическите си речи, беше нарушавано многократно. Но и съдът не трябва да бъде хулен и подлаган на съмнение – че кой подсъдим си харесва съдията?

 

Този коментар е за друго и въпреки човешкото си изражение, може би касае законодателството. Изброените имена и случаи са произволни, сигурно могат да бъдат други и много повече. Но са от новинарския поток и съдебните хроники през последните месеци.

 

Момчил Милчов, Вълчо Арабаджиев, Габриела Медарова, Георги Доков. Тези български граждани вероятно не се познават. Но ги свързва нещо – и четиримата са под ударите на правосъдието. Свързва ги и нещо друго – различният поглед в наказателното правосъдие и в частност - при мерките за неотклонение.

 

Според съдията Х, един извършител на убийство (сгазен велосипедист след употреба на алкохол) може да бъде пуснат под гаранция. Според съдията Y, млада дама с хулигански нрав, била момиче в дискотека и блъснала десет автомобила след употреба на алкохол и наркотици, може да бъде под гаранция. Според съдията Z, разследван за пране на пари, чиито родители се издирват за данъчни престъпления, може да бъде под гаранция, защото учи в Лондон и няма да се укрие. А пък според един четвърти съдия (съдебен състав), участник в сбиване, от което няма настъпила смърт или тежка телесна повреда, трябва да лежи в ареста при други арестанти, вместо да работи и да се грижи за съпругата и невръстното си дете. Има и много други случаи, при които извършители на престъпление и подсъдими се разхождат на свобода.

 

Вътрешно убеждение ще кажете. И сте прави. Но да погледнем казусите с имена.

 

Георги Доков няма да се укрие и няма да извърши други престъпления, според съда в Пазарджик. Определена му е парична гаранция от 10 000 лв. Според обвинението му, на 30 август 2018 г., на общински път между пазарджишките села Сарая и Ивайло, Доков управлявал лек автомобил марка "Опел Астра". Той застигнал група деца, като по непредпазливост ударил с автомобила си и причинил смъртта на 16-годишно момче, което управлявало велосипед. След като на място пристигнали екипи на полицията и надзирателят е бил тестван с дрегер, устройството е отчело 1,58 промила алкохол в кръвта му.

 

Габриела Медарова е освободена от ареста срещу гаранция от 5000 лв. До този момент 21-годишното момиче има 4 обвинения – 3 от тях са свързани с катастрофата, причиняване на имуществени щети, за нарушаване правилата за движение и употреба на алкохол и наркотици при сядане зад волана. Четвъртото обвинение е за лека телесна повреда по хулигански подбуди, след като през май удари друго момиче в дискотека. Та, ако сте я забравили, тя е момичето, което помля 10 коли в нетрезво състояние, а след дни наби и студентка.

 

Вълчо Арабаджиев, на 21 г., освободен под парична гаранция от 20 000 лв. Този български гражданин се разследва за "пране на пари", в стаята му са открити 2 млн. лв., а общата открита сума по време на акцията е 10 млн. лв. В същото време родителите му са обявени за издирване, защото все още не са се предали на властите. Според съда, няма доказателства, че младежът е наясно с това, че родителите му се занимават с престъпна дейност, както твърди прокуратурата, защото учи в Лондон. Няма и начин да се укрие.

 

Момчил Милчов, също български гражданин, но очевидно без късмет. Момчил първо е лежал в ареста с най-тежката мярка за неотклонение близо две години, след което бил под гаранция и никога не е правил опит да се укрие или избяга, въпреки че един от подсъдимите е в неизвестност. От няколко месеца отново е в ареста, поради произнасяне на присъда, но без да е имал неправомерно поведение. 

 

Според съда, той не може да бъде мярка за неотклонение "гаранция" или "домашен арест" докато трае делото пред всички инстанции, защото може да се укрие. Момчил е в ареста общо вече няколко години. Привлечен като обвиняем и осъден (но само на първа инстанция) за това, че е участвал в побой над друг младеж. Може и да няма значение, но самият Метин (жертвата), според защитата, е бил с хулиганско поведение непосредствено преди случката – бил се пред джамията с други лица. Тъй като делото тепърва предстои по същество пред горните инстанции, няма да го коментирам в детайли - нито като доказателства, нито като присъда. Но ще отбележа, че докато втори месец няма мотиви по присъдата, подсъдимият продължава да лежи сред други арестанти в ареста. Също ще прибавя, че подсъдимият неколкократно е искал да излезе от ареста, защото веднага може да започне работа (има работодател, който е готов да го наеме на работа, дори от вкъщи), защото има дете на около годинка, за което трябва да се грижи, защото жената, от която има дете, също работи и могат да формират стабилен доход и семейство, защото няма никакво намерение да се укрива и тепърва иска да доказва своята невинност.

 

И защото всеки е невинен до доказване на противното, с влязла в сила присъда, все пак не само изброените четирима, но всички заслужават равно правосъдие, включително и равна по степен репресия от страна на държавата, когато говорим за мерките за неотклонение. И тъй като тя очевидно липсва, нещо трябва да се промени.