Тормозът на лице с увреждане представлява дискриминация
Тормозът на лице с увреждане представлява дискриминация
Тормоз поради увреждане включва поведение, което лице с увреждане може да счете за обидно, застрашаващо, унизително, подронващо достойнството или по някакъв начин вредящо, например дразнене, наричане с обидни имена, гримасничене, шеги, закачки и др. Дори и ако това поведение няма за цел да нарани човек с увреждания, но този човек го намери за потискащо и стресиращо, то може да даде основания за завеждане на иск за дискриминация срещу извършителя.
Съгласно § 1, т.1 на ДР ЗЗДискр. „Тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда.
Европейската конвенция не забранява конкретно тормоза или подтикването към дискриминиране, но ако възникнат такива случаи, може да бъде потърсена защита по други членове от Конвенцията. „Следователно тормозът може да попадне в обхвата на правото на зачитане на личния и семейния живот по член 8 от ЕКПЧ, или правото на неподлагане на изтезания или нечовешко или унизително отношение или наказание по член 3, докато подтикването към дискриминация може да попадне в обхвата на други членове, като свобода на религията или сдружаването по член 9 или 11, в зависимост от контекста. Когато тези актове изразяват дискриминационен мотив, ЕСПЧ разследва предполагаемите нарушения на съответните членове съвместно с член 14, който забранява дискриминацията“ (Наръчник на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA), стр. 34).
Делото Дорджевич срещу Хърватия включва тормоз на лице, лишено от дееспособност въз основа на умствени и физически проблеми. Това лице е тормозено в продължение на повече от две години от учениците от едно основно училище. Когато учениците се връщали вкъщи след училище на групи и се събирали без родителски надзор на и около дървена скамейка пред неговия балкон, те крещели неприлични думи, наричали го с обидни имена, пишели обидни послания по тротоарите и често плюели по него. Децата често звънели на звънеца на жалбоподателя, за да го питат кога ще излезе. Инцидентите включвали и актове на насилие като изгаряне на ръцете на жалбоподателя с цигари, бутане към телена ограда и удряне с топка. В своята преценка ЕСПЧ отбелязва, че Законът за предотвратяване на дискриминацията, приет в Хърватия, изрично забранява дискриминацията на основание здравословно състояние и инвалидност, и предвижда редица средства за защита, включително признаване на дискриминацията, забрана на дискриминационните действия и обезщетение за вреди. Въпреки това жалбоподателят не се е възползвал от наличните средства за защита от тормоз по националното законодателство. В резултат на това ЕСПЧ установява нарушение на член 3 (забрана на унизително отношение) и отхвърля неговата жалба по член 14 поради това, че не са били изчерпани националните правни средства за защита.
Адвокат Юлия Данова
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg