Същност на погасителната давност

СЪЩНОСТ НА ПОГАСИТЕЛНАТА ДАВНОСТ

    Погасителната давност предполага изтекъл- въпреки спирането и прекъсването- период от време, определен в закона, през който легитимиращият се като носител на едно материално субективно право да не го е предявил пред съд за защитата му.

    Давността не предполага наличието на действително съществуващо и валидно материално субективно право в патримониума на определено лице, а претенция на това лице, което се легитимира като носител на субективно право, че правото съществува към момента на предявяване на иска, валидно е и е нарушено, т. е. нуждае се от съдебна защита.

    За давността и погасителните й последици е необходимо:

• Да има претенция ( иск);
• Претенцията ( искът) да не е предявена в определения срок;
• Установеният в закона срок да е изтекъл;
• Претенцията ( искът) да е предявена след срока;
• Ответникът да е направил възражение за изтекла давност.

    Нито възражението за изтекла давност обаче, нито правото, което се упражнява с него, са час от фактическия състав на погасителната давност. Възражението за изтекла давност не я поражда като юридически факт. То само валидира давността пред съответния орган и го задължава да я приложи, ако тя е налице, като „ сваля забраната” пред него да се занимава служебно ( без направено искане) с въпроса дали едно претендирано субективно право е погасено по давност, или не е. Погасителната давност не е субективно право.

    Давността въздейства ipso facto върху съдържанието на претендираното субективно право към един минал момент, а възражението е процесуалният способ това въздействие на юридическия факт на погасителната давност да бъде зачетено и неговите погасителни последици да бъдат обявени за правно валидни. Засегнатите от погасителна давност субективни права се превръщат в естествени такива.

    В заключение може да се каже, че погасителната давност е изтекъл- въпреки спирането и прекъсването- период от време, определен в закона, през който легитимиращият се като носител на едно съществуващо и валидно материално субективно право не го е предявил пред съд за защитата му, вследствие на което настъпва качествена промяна в субективното право- лишено от притежание, то се превръща в естествено право, на което- ако е направено възражение от страна на длъжника- ще бъде отказана съдебна защита и принудително осъществяване.