При вземане на решение дали дете може да напусне страната следва да се отчитат именно неговите интереси „здравето, достойнството, духовното и морално развитие на детето и неговото благосъстояние”. От тук естествено следва, че например само отказ на единия родител да пусне детето извън страната не може да е основание само по себе детето да бъде спряно от пътуване. ВАС посочвна, че е ''необходимо да се извършва сериозно проучване на обстоятелствата, обосноваващи отказа на родителя за даване на съгласие за упражняване на това право, така че да не се обслужва негов личен, често пъти породен от обстоятелства, извън родителската грижа, интерес, а интереса на детето.” В същия дух се приема и че, когато администрацията преценява дали да спре определено дете от пътуване или да отнеме паспорта му, тя не следва да преценява последиците за личните му отношения с единия родител. От една страна, последиците за личните отношения могат да бъдат обсъждани единствено от съда при евентуално разглеждане на въпроса за упражняването на родителските права. Разяснено е, че „изпълнението на съдебното решение, определящо режима на лични отношения, не може да е решаващ мотив в полза на налагането на забрана за напускане на страната, тъй като във всички случаи промяната на местоживеенето на детето и единия родител ще създаде препятствия за осъществяването на контакти с другия родител”.
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg