Пълно осиновяване на лице от български гражданин
Пълно осиновяване на лице от български гражданин
Осиновяването е правен акт, по силата на който между две лица се създава правна връзка, подобна на връзката между родител и дете. Под осиновяване се разбира както юридическият факт, пораждащ правоотношението осиновител - осиновен, така и самото правоотношение.
Осиновяването е задължително пълно, когато осиновяваният е (чл. 100 от СК):
1. дете на неизвестни родители;
2. когато родителите са дали предварително съгласие за пълно осиновяване;
3. когато детето е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняването по административен ред съгласно ЗЗДет без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на ЗЗДет.
4. когато на детето е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.
При пълното осиновяване между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и осиновителя и неговите роднини - от друга, възникват права и задължения като между роднини по произход, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се прекратяват.
Същите последици настъпват и когато:
1. осиновяващия;
2. родителите на осиновявания;
3. съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4. осиновявания, ако е навършил четиринадесет години,
дадат съгласие за това, без пълното осиновяване да е задължително. При пълното осиновяване пречките за сключване на брак поради родство по чл. 7, ал. 2, т. 1 и 2 от СК не отпадат.
Съдът постановява да се състави нов акт за раждане, в който осиновителят се вписва като родител. Актът се съставя от длъжностното лице по гражданското състояние в общината, кметството или района по постоянния адрес на осиновителя.
1. при подаване на молбата за осиновяване не е навършило 18 г. (чл. 77 от СК). Възрастта се преценява към датата на подаване на молбата.
2. лицето не трябва и да е било осиновено преди това (чл. 79 от СК). Тази забрана няма действие, когато осиновяването се извършва от съпрузи, независимо дали те извършват осиновяването едновременно или последователно. Когато двама съпрузи осиновяват едновременно и осиновяването се допуска с едно решение, се пораждат две самостоятелни осиновителни правоотношения.
Разликата във възрастта между тях следва да е най-малко 15 г.
Осиновяващият трябва да е най-малко с петнадесет години по-възрастен от осиновявания. Разлика във възрастта не се изисква, когато съпруг осиновява рожденото дете на своя съпруг. Когато осиновяването се извършва едновременно или последователно от двама съпрузи и за единия от тях разликата във възрастта е налице, не се изисква такава разлика за другия съпруг.
Наличието на тази предпоставка - разликата във възрастта - не означава непременно, че съдът ще допусне осиновяването. Предпоставката следва да е налице, но съдът не е длъжен да допусне осиновяването. Той има право на преценка (чл. 97 СК). Водещи са интересите на осиновявания.
Ограничение за осиновяване при наличие на определена по закон роднинска връзка (чл. 80 от СК).
- роднини по права линия - родител не може да осинови своето дете. Допустимо е обаче биологичен родител, чието майчинство/бащинство не е доказано, да може да осинови детето си, защото законът не го третира като родител.
- по съребрена линия - не може да се извършва осиновяване между братя и сестри.
- забрана за осиновяване от баба и дядо - тези лица се намират в достатъчно близка родствена връзка с детето. Разрешава се обаче при определени хипотези:
детето е родено извън брак;
родителите на детето са починали;
когато е починал единият родител - съгласието на другия родител е необходимо. Съдът преценява съобразно интересите на детето.
Адвокат Юлия Данова
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg