Правоотношения между собственик и владелец
Правоотношения между собственик и владелец
Между собственика и владелеца възниква облигационно правоотношение във връзка с разноските и подобренията, направени от владелеца. Тези отношения обаче се уреждат от норми на 3С(закон за собствеността). От владението възникват и вещноправни отношения - те са във връзка с придобиването на плодовете, с придобиване собствеността по давност, със защитата и тн. И те се уреждат от 3С. Тук ще разгледаме само вземанията за разноските, които владелецът е направил върху чуждия имот.
От разпоредбите е видно, че право да иска разноските, направени върху чуждия имот има само владелецът. Неговата претенция е спрямо собственика. Има уредени само отношенията между владелеца и собственика.Казаното може да се илюстрира по-добре като се посочат и други лица, които правят подобрения върху чужда вещ, но техните вземания не се уреждат от вещноправните норми. Те са следните:
a) Държателят - подобрител.
Държателят не е владелец, защото не държи вещта като своя, а я държи за друго лице,с което се намира в договорни отношения, например наем. Затова отношенията стс собственика ще се уредят от нормите на облигационното право.Дадено му е право да прихване разноските, които е направил за дребни поправки, от наема.
Ако пък е извършил значителни подобрения, поради това, че е предприел управлението на чуждата вещ без мандат, отношенията ще се уреждат или по правилата на водене на чужда работа без мандат, или по правилата за неоснователно обогатяване.
6) Носителят на вещно право върху чужда вещ
Ползвателят или суперфициарът също правят разноски във връзка с ползването и застрояването на чуждия имот.Но тези разноски са за тяхна сметка.
в) Съсобственикът - подобрител.
Обикновено съсобственикът владее имота съответно на своя дял. Дори да упражнява фактическа власт върху целия имот, за останалите съсобственици той е държател.
Съсобственикът е държател на частта на останалите съсобственици, ако няма намерение да я свои.
За да възникне правото на вземане, необходими са две условия - да са направени разноски или подобрения и те както и вещта, да съществуват. Ако вещта е погинала след подобренията, те не могат да се търсят от собственика.
А що се касае до разноските, направени преди погиването на вещта, приема се, че вземането възниква от момента на изоставяне на имота, предаване на вещите на собственика, предявяване на иск или към деня на постановяване на съдебното решение. Ако към този момент вещта, респ. подобренията, не съществуват, не възниква право на обезщетение.
Адвокат Юлия Данова
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg