Образуването на обезпечително дело и налагането на обезпечителни мерки се извършват по реда на ГПК.
На първо място следва да има издадена обезпечителна заповед, издадена от български съд. Обезпечителните мерки биват различни - запор на вземания, запор на движими вещи, запор на дялове, възбрани, изземване на вещи. Съдебният изпълнител няма право да преценява основателността на обезпечителната заповед, той следва единствено да я приложи и изпълни.
За образуване на производство по налагане на обезпечителни мерки не се изисква обезпечителната заповед да е влязла в сила,тъй като не тя, а определението, с което се постановява издаването ѝ, подлежи на обжалване. Самото издаване от съда и предаването ѝ на ползващото се от нея лице е достатъчно основание за нейното прилагане.
Лицето, в чиято полза е издадена обезпечителната заповед, има право да поиска от органа по принудително изпълнение образуване на производство и изпълнение на мерките по обезпечителната заповед, като към искането за образуване на производството се прилага оригинал на издадената обезпечителна заповед.Съдебният изпълнител следва незабавно да образува обезпечителното дело и да приведе в действие приложената обезпечителна заповед.
Не се изпраща покана за доброволно изпълнение или някакво друго съобщение преди налагането на мерките. С налагането им те се съобщават от съдебния изпълнител на лицето, спрямо което са приложени. От датата на получаване на съобщението от съдебния изпълнител за наложените мерки за лицето, срещу което са насочени, започва да тече срокът за обжалване на определението на съда за налагане на обезпечителната мярка.