Как българският съд разрешава въпроса с възстановяване на запазена част от наследство

Според съда правото да се иска намаление на завещателно разпореждане или дарение с оглед да се възстанови запазената част е лично право, което може да бъде упражнено само от титуляря му или неговите наследници. Съдебната практика е категорична, че намалението на завещателно разпореждане се допуска само ако е изрично поискано и то до размер, необходим за възстановяване на запазената част на поискалия го наследник. Върховните съдии са на мнение, че въпросът за установяване обема на наследството е такъв за преценка на конкретни доказателства по делото, като всяка страна трябва да докаже твърденията си. В случай че делбеният имот не може да бъде върнат в наследството, възстановяването на запазената част може да бъде и стойностно. Съдът е категоричен, че погасителна за иска е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която, независимо от това дали е предявен в делбено производство или самостоятелно извън него, тече от откриване на наследството.