КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕМ ЗА ОТПУСКИТЕ?
Отпускът е период от време, през който даден работник или служител не работи, но трудовото правоотношение се запазва. То е негово субективно право, възникващо заедно с трудовото правоотношение и се упражнява в размер и по ред, предвиден в Закона. Прекратява се в момента, в който се прекрати и трудовото правоотношение, като ако не е бил използван, се трансформира в право на парично обезщетение. Отпуските са с различно предназначение, биват платени и неплатени. Кодексът на труда регламентира:
- Основен и удължен платен годишен отпуск
- Допълнителен платен годишен отпуск
- Отпуск за изпълнение на граждански, обществени и други задължения
- Отпуск през време на учебно-мобилизационно мероприятие
- Отпуск на синдикални дейци
- Неплатен отпуск
- Служебни и творчески отпуски
- Отпуск при временна неработоспособност
- Отпуск поради бременност, раждане и осиновяване
- Отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
- Отпуск за отглеждане на дете, настанено при близки и роднини или в приемно семейство
- Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст
- Отпуск за кърмене и хранене на малко дете
- Отпуск при смърт или тежко заболяване на родител
- Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст
- Платен отпуск за две и повече живи деца
- Платен отпуск за обучение
- Отпуск за приемен изпит в учебно заведение
- Неплатен отпуск на учащи се
Участници
Работник/служител - лицето, което има право и ползва отпуска.
Работодател - като страна по трудовото правоотношение дава съгласието си за ползване на отпуска или бива уведомяван за това предварително.
Органи на медицинската експертиза - когато предпоставка за ползването на отпуска е издаването на болничен лист.
В зависимост от вида на отпуска е различна и процедурата, която се следва при отпускането му. Стъпките при всяка са посочени за конкретните отпуски.
Всеки работник или служител има право на платен годишен отпуск.
При постъпване на работа за първи път работникът или служителят може да ползва платения си годишен отпуск, когато придобие най-малко 8 месеца трудов стаж.
При прекратяване на трудовото правоотношение преди придобиване на 8 месеца трудов стаж работникът или служителят има право на обезщетение за неползван платен годишен отпуск, изчислено по реда на чл. 224, ал. 1 .
Размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.
Някои категории работници и служители в зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен отпуск, в който е включен основния платен годишен отпуск. Категориите работници и служители и минималният размер на този отпуск се определят от Министерския съвет.