Има ли право съдебният изпълнител да налага запор на банкови сметки?

Има ли право съдебният изпълнител да налага запор на банкови сметки, по които се получава трудово възнаграждение, пенсия, майчинство, детски надбавки, обезщетения за безработица, обезщетения по болест и др.?

Закона за кредитните институции дефинира понятието за банкова тайна: „Банкова тайна са фактите и обстоятелствата, засягащи наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката“, а ал. 6 изброява лицата имащи право да искат разкриване на банковата тайна, сред които НЕ Е съдебният изпълнител. Следователно, съдебният изпълнител не може да провери нито наличността, нито произхода на сумите, постъпили и постъпващи по банковите сметки.

Ето защо, за да се приложат спрямо постъпленията от трудово възнаграждение и пенсия,за да се удържа само секвестируемата част от вземането, длъжникът следва да представи банково извлечение от сметката си за шест месеца назад, считано от датата на подаването му. В противен случай, съдебният изпълнител счита, че сумите, постъпили от банковата сметка на длъжника представляват секвестируемо вземане на длъжника към банката.

Относно обезщетенията, чл. 114а от Кодекса за социално осигуряване разпорежда следното:  Върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка“.

Имайки предвид обаче казаното по-горе във връзка със Закона за кредитните институции, във Ваша тежест е да докажете чрез извлечение за последните шест месеца, какъв е произходът на сумите, постъпващи по банковите Ви сметки.

При всички случаи обаче, фактът, че получавате несеквестируем доход НЕ Ви освобождава от задължението Ви и не лишава съдебния изпълнител от правото си да избере друг способ за принудително събиране на сумите. Съгласно ГПК „Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника“, а съгласно чл. 19 ЗЧСИ „частният съдебен изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна на основание изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение“ и „частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на изпълнителни действия.“. Имайте предвид също и разпоредбите на чл. 18 ЗЧСИ, съгласно които „по възлагане от взискателя частният съдебен изпълнител може във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество“.

Важно е да знаете, че в българското законодателство никъде няма ограничение относно това колко способа за принудително изпълнение има право да прилага съдебният изпълнител. Така например фактът, че имате запор на трудовото Ви възнаграждение не означава, че съдебният изпълнител има задължението да вдигне запора на банковите Ви сметки.