Има ли мълчалива отмяна на завещанието?

 

Казусът

 

Съпруг се прибира вкъщи и заварва съпругата си да му изневерява с любовник. В пристъп на ревност вади огнестрелно оръжие и застрелва и двамата, а след това прострелва и себе си. По прищявка на съдбата обаче първо почива от раните си той, а съпругата му остава жива или умира едва след съпруга си. Ако съпругът е оставил завещание в полза на съпругата си, какво ще бъде положението с това завещание? От наследственоправна гледна точка е логично да се приеме, че след смъртта му съпругата ще получи по завещание наследството, а след нейната смърт – наследниците по закон или завещание на последната. А,ако тя е оставила завещание в полза на любовника си? Логично – по трансмисия наследството от съпруга ще се получи от любовника! Справедливо ли е обаче това? Справедливо ли е съпругата да наследява по завещание? Не е ли налице основание за кадуциране на завещателното разпореждане? И изобщо в случаите, в които самият наследодател прави опит за убийство или убива наследника по завещание или заветника, не е ли налице основание за отмяна на завещанието?

 

Хрумка

 

Защо да нe приемем, че опитът за убийство или убийството от страна на завещателя по отношение на наследника по закон или заветника (невярната съпруга в случая), не води до мълчалива отмяна на завещателния акт? Действително текст липсва. Но липсва и текст, че съзнателното унищожаване (скъсване) на документа на завещанието от завещателя означава воля за отмяна на правния акт. След като се приема, че това действие означава воля за отмяна на правния акт завещание като едностранна сделка, без какъвто и да е текст в закона в този смисъл, защо да не презюмираме и други действия на завещателя, които мълчаливо да отменят завещанието?

 

Нормите

 

Относими норми от Закона за наследството

 

Чл. 20. Завещателното разпореждане не произвежда действие, ако лицето, в полза на което е направено, умре преди завещателя.

 

Чл. 41. (1) Отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.

 

(2) Същото важи и когато завещателят преработи или промени завещаната вещ така, че тя изгуби предишната си форма и предназначение.

 

Аргументи

 

 ЗН постановява, че само живият към момента на откриване на наследството е способен да получава по закон или завещание, като добавя в кръга на възможните наследници и заченатите към този момент, все още неродени физически лица. Чл. 20 ЗН изрично потвърждава това в материята на наследяването по завещание. Същевременно в нашата хрумка по дефиниция наследникът по завещание или заветникът е жив към откриване на наследството. Но самият наследодател е направил опит да убие наследника по завещание или заветника. Тук основанието за отмяна на завещанието, т.е. неговото кадуциране, изхожда от манифестираната воля на завещателя да ликвидира наследника по завещание или заветника, от което може да се извлече предполагаема воля за отмяна на правния акт. И наистина, мъртвият не може да наследява. Тук волята е не по-малко ясно манифестирана, отколкото манифестираната воля за отмяна на акта при скъсването на завещанието. На практика завещателят цели да предизвиква настъпването на последиците по чл. 20 ЗН чрез своята юридическа постъпка – убийството или опита за убийство. Самото завещание като особен наситен със силен емоционален характер акт на безвъзмездно имуществено разпореждане по повод на смърт в полза на едно лице е несъвместимо с извършваното действие на опит за убийство или убийство по отношение на наследника или заветника – акт силно укорим и изразяващ най-грубото възможно неуважение към човешката личност. Същевременно всеки правен акт, всяка правна сделка, се извършва при определена „жизнена предпоставка”, т.е. има определено житейско основание. При хипотезата на нашата хрумка всяко житейско основание на завещанието като правен акт следва да се счита отпаднало.

 

В същото време е налице основание за приложение по аналогия на закона на чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ЗН. Така както отчуждението като правен акт на завещаната вещ, т.е. изразена воля за раздяла с нея, се презюмира от закона за воля за отмяна на завещанието. Така както преработката на вещта от завещателя се презюмира от закона за воля за отмяна на завещанието. По същия начин при опита за убийство или убийството на наследника по завещание или заветника, завещателят извършва действие, с което манифестира воля да премахне „основния адресат” на акта – облагодетелстваното лице.

 

Контрааргументи

 

Хрумката води до изпадане в казуистика и по същество до разширяване на случаите на недостойство за наследяване по чл. 3 ЗН, чрез дописване на закона, което няма законова опора и води до правна несигурност. Не е налице изобщо празнина на закона, за да бъде прилаган по аналогия чл. 41 ЗН.

 

Подобно разрешение ще „възнагради” по своеобразен начин убиеца завещател. Той наистина е мъртъв. Обаче ние все пак се занимаваме с това да изследваме и да зачетем волята му, изразена с убийство. Да се тълкува акт на убийство като воля за/против имуществено разпореждане е в остър разрез с добрите нрави.

 

И дали тук трябва да включим всяко убийство? От горната логика следва, че, ще трябва да изключим и убийството по непредпазливост. Също и това умъртвяване, което всъщност не е убийство, защото извършителят е невменяем (например патологичен афект). (Впрочем, какво се презюмира, когато запретен скъса завещанието, което е направил като дееспособен? Тук каква воля се презюмира? Той не може да завещава, значи не може и да оттегля завещанието). Но дали всяко умишлено убийство? Трябва да изключим и евтаназията, макар да е умишлено убийство. После ще трябва да изключим и убийството при евентуален или неопределен умисъл, например когато убиецът залага слага бомба на обществено място и убива точно заветника. Ще изключим и убийството при превишаване пределите на неизбежната отбрана. Изобщо, ще трябва да изключим всяко убийство, при което има някакво съмнение, че убиецът всъщност не е желал ясно и категорично смъртта точно на това лице.