ЗА ОКАЗАНАТА ПОМОЩ ОТ ВИНОВНИЯТ ВОДАЧ ПРИ ПТП

                Какво трябва да е  поведението  на виновния водач, насочено към облекчаване състоянието на пострадалия и намаление                 отгворността му при ПТП?

За да се приложи намалената отговорност по чл. 343а НК, е необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, който още е бил жив и се е нуждаел от такава помощ.

В чл.343 НК не е посочено, че пияното състояние не се отнася само за водачи на моторни превозни средства.  Понеже в този текст отразени основните елементи в състава на член 342 от НК,  правилно е да се приеме,  че пияното състояние се отнася и до субекта на престъплението по транспорта, посочени в ал. 2 на чл. 342 от НК  т.е.  и до служителите и работниците по транспорта когато съществуват своята дейност по експлоатацията или по ремонта и допуснато нарушение на правилата за експлоатация или изискване за добро качество на ремонта.

При виновно причиняване на съставомерни последици пияното състояние на дееца е  достатъчно,  за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 343, ал. 2 НК. Не се изисква да е налице причинна връзка между пияното състояние на дееца и допуснатите от него нарушения на правилата за движение  или експлоаттацията  или на изискванията за добро качество на ремонта тоест те да са резултат от на пияното състояние.  Затова не е необходимо да се доказва такава причинна връзка.

 При наличието на пияно състояние нарушения на правилата за движение ако не са налице съставомерни последици причинна връзка между нарушенията на правилата за движение последици тоест дете ще нося министра тивно наказателна не наказателна отговорност.

Деецът носи повишена наказателна отговорност и когато е в пияно състояние и не той лично управлява моторното превозно средство, ако го е преотстъпил на друго неправоспособно или употребило алкохол лице и това лице допусне нарушения на правилата за движение причини съставомерни последици.

Основните изисквания за да е налице намаляващо  отговорността обстоятелство-  оказване на помощ на пострадалия или пострадалите по смисъла на закона се определя,  както следва: Деецът трябва да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадал или пострадалите.  Дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му / психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и други / , обстановката в която е действал и характера на действията,  които сам или с помощта на други го е извършил.

 Друго изискване е  помощта да е била необходима, т.е.  да е оказана  на жив човек,  независимо от характера и степента на нараняването му,  да е насочено субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия. Ако посртрадалите  са повече от едно лице, деецът следва да е оказал помощ на всички. В противен случай оказаната помощ не може да бъде счетена като намаляваща отговорноста обстоятелство. Ако някой от пострадалите е починал,то оказването на помощ на останалите също така не е намаляващо отговорността обстоятелство, а само като смекчаващо. . Затова съществено е да е направил всичко зависещо  от него  за оказване помощ на тези, които са живи. Когато обаче, той е имал възможност, но не е оказал помощ на всички пострадали , следва да се приеме, че не е направил всичко зависещо от него .