Задължителната непрекъсната почивка след положен извънреден труд
Задължителната непрекъсната почивка след положен извънреден труд
На основание чл. 153, ал. 4 от КТ за положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време работникът или служителят има право, освен на увеличено заплащане на този труд, също и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер, не по-малък от 24 часа.
Съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, осигурителните вноски се изчисляват и внасят върху получените брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност. Възнаграждението, изплатено за извънреден труд, се включва в брутното трудово възнаграждение на лицето, поради което върху него се дължат осигурителни вноски.
Съгласно чл. 38, ал. З от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за един ден осигурителен стаж за работниците и служителите се зачита времето, през което те са отработили пълното законоустановено за тях работно време и за това време са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност.
На основание на изложеното по-горе дните, в които се полага извънреден труд от работниците и служителите, се зачитат за осигурителен стаж и се включват в броя на работните дни по смисъла на чл. 38, ал. 9 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, независимо, че трудът е положен в двата дни от седмичната почивка.
В случая следва да се отчитат действително отработените дни през м. октомври, независимо че някои от тях са почивни.
При подаване на данни за осигуряването с Декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице" в т. 16.1 "Отработени и други дни с осигурителни вноски" и т. 16 "Работни дни в осигуряване - общо", в позиции 2 и 3 се попълват действително отработените дни с осигурителни вноски (включително и почивните дни, през които са полагали извънреден труд). В т. 21 "Осигурителен доход" се попълва сумата на брутното трудово възнаграждение, в което се включва и сумата за положения извънреден труд. Следва да се има предвид, че сумата на месечния осигурителен доход не може да бъде по-малка от минималния осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за съответната професия, когато лицето е работило при пълно работно време през всички работни дни на месеца.
Информационната система на НОИ може да приема информация за отработените дни в повече или в по-малко от действителните работни дни по норматив в съответния месец, поради което в позиции 2 и 3 следва да се посочат действително отработените дни.
Адвокат Юлия Данова
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg