Страните по делото са бивши съпрузи, чиито брак сключен на 20.09.1967г. е прекратен с влязло в сила на 23.04.1997г. решение по гр.д. № 564/95г. на С. районен съд. С решение от 02.04.1998г. по гр.д. . № 7153/97 г. на С. районен съд между тях е допусната делба на лекия автомобил при равни квоти, а с решението от 18.06.1999г. е постановено изнасянето му на публична продан. В първото по делото заседание, след допускане на делбата Д.Н. е предявила против Х.К. иск с правно основание чл.31, ал.2 от Закона за собствеността за заплащане на сумата от 2085лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на лекия автомобил в периода 10.12.1997г.- 03.02.1999г. Във връзка с тази претенция е установено, че ищцата е отправила покана за заплащане на обезщетението с молба от 10.12.1997г., приета в проведеното на същата дата съдебно заседание на делото.
Съгласно разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично, само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. В разглеждания случай е установено, че през процесния период, ищцата е разполагала с ключ за лекия автомобил и че ответникът не й е създавал пречки да го ползва, съобразно правата й в съсобствеността, поради което въззивният съд правилно е приел , че предявения иск е неоснователен .
9010, Варна, ул. "Добротица" 3
Моб: +359 895 64 59 40
Сайт: advokatvarna.com
Ел.поща: iulia.danova@abv.bg