ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ

СЪЩНОСТ НА ПРОЦЕДУРАТА

С договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно недвижим имот на дарения, който го приема. "Веднага" означава, че договорът е между живи и действието му настъпва веднага за разлика от завещанието, което поражда своето действие едва след откриването му. Безвъзмездността на договора е проява на animus donandi - намерението на дарителя да прояви щедрост. Animus donandi е заложен и при даренията с тежест, при които обаче самата тежест не превръща договора във възмезден.

Съгласно Закон за задълженията и договорите: "Договорите могат да бъдат изменени, прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на основания, предвидени в закона".

И тъй като предмет на дарението е недвижим имот или ограничено вещно право върху такъв имот /недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката.), тук следва да се приложи следното : договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Участници

Страните по нотариалния акт за дарение на недвижим имот са дарител и надарен. Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участвуващите в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.

Нормативни изисквания към дарителя и надарения:

Дарителят трябва да е собственикът на дарявания недвижим имот и да е дееспособен.

Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Това не се отнася за сделките на встъпилия в брак непълнолетен, за които важи само ограничението по Семейният кодекс.

Надареният може да бъде физическо или юридическо лице, или държавата. Ако надареният е недееспособно физическо лице той трябва да бъде представляван надлежно.

Обещанието за дарение не произвежда действие, а дарението на бъдещо имущество, е нищожно. Нищожно е и дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни (чл. 226 от ЗЗД).

Упълномощаване

Дарението на недвижим имот може да се извърши чрез пълномощник на носителя на правото на собственост или на ограниченото вещно право.

Задължително в пълномощното трябва да се изброят всички данни, индивидуализиращи предмета на сделката (недвижимият имот), които се посочват и в договора за прехвърлянето му и които са вписани в акта за собственост на продавача. Имотът трябва да бъде надлежно описан, да бъдат посочени границите му, неговите съседи и т. н.

Пълномощното трябва да бъде с нотариална заверка на подписа на упълномощаващия (чл. 37 от ЗЗД).

Прокуристи (чл. 22, ал. 2 от ТЗ), търговски пълномощници (чл. 26, ал. 2 от ТЗ) и управители на дружества с ограничена отговорност (чл. 137, ал. 1, т. 7 от ТЗ) трябва да имат изрично пълномощно за дарение на недвижими имоти. НАЧАЛО НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Страните изповядват сделката пред нотариуса, в чийто район се намира недвижимия/-ите имот/-и, предмет на дарението (чл. 570 от ГПК). Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижими имоти се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът (чл. 570, ал. 1, изр. второ от ГПК), ако имотите са няколко и са в районите на различни районни съдилища, нотариалният акт трябва да се впише в службите по вписвания на всеки един от тези райони.

Нотариалното производство започва с писмена молба на страните (по смисъла на чл. 572 от ГПК), тъй като съгласно чл. 571 от ГПК молбата трябва да е писмена, а не устна, когато се иска изготвяне на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, удостоверяване право на собственост върху такъв имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.

Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да изготви акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица (чл. 578, ал. 4 от ГПК). Изготвянето на подлежащи на вписване нотариални актове става само в канцеларията на нотариуса, и то през работното време (чл. 573, ал. 2 от ГПК).

Адвокат Юлия Данова

9010, Варна, ул. "Добротица" 3

Моб: +359 895 64 59 40

Сайт: advokatvarna.com

Ел.поща: iulia.danova@abv.bg