Данъчно-осигурителни въпроси, проблеми и задължения при наследяване на ЕТ

 

След смъртта на наследодателя (Едноличен търговец), наследниците имат задължение да подадат декларация за полученото наследство в шестмесечен срок от смъртта, съгласно чл. 32 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Тази декларация е предвидена в закона при откриване на всяко наследство. 

 

Преди вписване на поемането на ЕТ в Търговския регистър наследникът трябва да уведоми писмено НАП за намерението си да продължи дейността по реда на чл. 77 от ДОПК. В отговор на това уведомление НАП издава удоствоерение, което се прилага към документите за Агенция по вписванията. Но срока за издаване на това удостоверение е 60 дни, което значително забавя цялата процедура по вписване на прехвърлянето в Търговския регистър. Често през този период фирмата продължава да действа на пълни обороти, въпреки липсата на вписване и за работата й в този период възникват редица данъчни и осигурителни проблеми, особено ако фирмата не е толкова малка и в нея са назначени работници и служители. 

 

На част от въпросите НАП дава отговор с Разяснение Изх. № 96-00-208 от 09.04.2012 г. Така например ако фирмата има работници/служители и някой от наследниците е поел предприятието като е обективирал това с определени действия (например чрез заверяване на споразумение с другите наследници пред нотариус или мълчаливо (като е продължил да се грижи за делата на фирмата), то няма пречка осигурителните вноски за персонала да продължат да постъпват по данъчно-осигурителната сметка на починалото лице (наследодател) до вписването на прехвърлянето в Ттърговския регистър и откриване на нова данъчно-осигурителна сметка на името на наследника. Това се приема за логично, тъй като правата и задълженията на наследодателя вече са приети от наследника с посочените по-горе действия и едно от задълженията му е да заплаща осигуровките и данъците на служителите от фирмата. Теоритично и самият наследник, въпреки, че все още не е вписан в Търговския регистър, също  следва да започне да се осигурява като самоосигуряващо се лице. 

 

Що се отнася до издаваните в горепосочения период фактури (от смъртта на ЕТ до вписване приемането на предприятието от наследника в Търговския регистър), то правилно е те да носят идентификационните данни на наследника, тъй като той вече е приел дейността. Но ако въпреки това фактурите са издавани от името на наследодателя (което се случва най-често), то тези документи също следва да се признаят от данъчните органи, тъй като отразяват приходи, които са за сметка на наследника. 

 

Особено усложнена е ситуацията ако починалият ЕТ е регистриран по ДДС. Съгласно закона дерегистрацията му настъпва с датата на смъртта (чл. 107, т. 2 във връзка с чл. 110, ал. 2, изречение първо от ЗДДС). Но тъй като предприятието на Едноличния търговец е поето по наследство, то в случая е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗДДС (Писмо № 20-19-62 ОТ 08.04.2009 Г.). По силата на тази норма, когато данъчно задължено по закона лице получи стоките или услугите по наследство, то е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит. Това е валидно и в периода от смъртта на наследодателя до вписване в Търговския регистър. 

 

Наследникът наследява не само правата, но и задълженията на наследодателя. В тази връзка поемащият предприятието на ЕТ наследява всички публични задължения, възникнали за наследодателя в качеството му на ЕТ. Наследникът няма задължение да подава декларации от името на наследодателя си за времето преди смъртта му (ако последният е пропуснал да ги подаде), но отговаря за възникнали преди това ликвидни и изискуеми задължения на ЕТ. Това може да са задължения за плащане на ДДС, данъци по ЗДДФЛ и др., които самият наследодател е декларирал преживе, но не е платил своевременно. В тази графа поети задължения влизат и начислени суми за данъци и осигуровки за служителите на ЕТ, които наследодателят не е платил навреме, докато е бил жив. 

 

Задълженията за здравни и социални осигуровки на самия починал търговец в качеството му на самоосигуряващо се лице не следва да се заплащат от наследника, тъй като това са лични осигурителни вноски. Съгласно Решение № 10097 от 03.12.2004 г. по адм. дело № 4136/2004 г. на ВАС, I отд., тези осигурителни вноски се правят с оглед бъдещо несигурно събитие и правата, които осигуреното лице черпи с осигуряването се прекратяват със смъртта му. Поради това тези задължения не се наследяват от наследника.