Както тричленният, така и петчленният състав на върховния съд приемат, че липсва финансова обосновка на реално необходимите разходи за осигуряване на всяка от услугите с оглед изготвените програми, проектиране, изграждане, развитие, безопасност, поддръжка и прочие на пристанищата за обществен транспорт с национално значение. Предвид изложеното съдът е счел, че е необходимо обосновката да съдържа показатели за материално-технически и административни разходи по престиране на услугата, които да бъдат подробно разписани и съобразени като обосновка към проекта във вид на статистика, дори въз основа на досегашните разходи и разходите по проекти за осъществяване на предмета на дейност на предприятието, във връзка с осигуряване на необходимите услуги съобразно нормите на националното и европейско законодателство. Това от своя страна води до незаконосъобразност на оспорената Тарифа за пристанищните такси, събирани от ДП "Пристанищна инфраструктура", в частта относно изменението с Постановление № 254 от 22.08.2014 г. на МС, като необосновано многократно увеличени разходи на услугите. Това е крайният изход от делото срещу нормативния акт приключило с Решение № 8928 от 22 юли 2015 г. по адм. д. № 13212 от 2014 г. и Решение № 424 от 14 януари 2016 г. по адм. д. № 12915 от 2015 г. на ВАС.