Държавата може да наложи нов данък на почти всяка фирма.
Законово предложение предвижда глоби за компаниите с над 20 служители, които не наемат хора с увреждания, посочва БСК
Управляващите обещаха на хората с увреждания реформа на системата. Законовите промени все още са на етап обсъждане
Онлайн обучение по предприемачество ще улеснява и хора с увреждания
Проектът е по програма "Еразъм +" и е финансиран от Европейската комисия
20 авг 2018
Компаниите ще получат 19 млн. лв. за обучение и наемане на безработни с трайни увреждания
Очакванията са проектите да осигурят заетост на 200 младежи до 29 години и на 800 лица над тази възраст
14 авг 2018
Да, системата ги убива. И не само тях
Протестът на хората с увреждания
3 авг 2018
Под заплаха от протести властта форсира разговорите с хората с увреждания
Социалното министерство, омбудсманът и майките от палатковия лагер леко сближиха позициите си за нов ресорен закон
30 юли 2018
Всички компании с над 20 служители да са задължени да наемат определен брой хора с увреждания, а ако не изпълнят квотата си, да заплащат месечна компенсация в размер на 30% от размера на минималната работна заплата (или 153 лв. месечно при сегашния минимален праг). Парите ще се събират във фонд за заетост на хората с увреждания, който ще се управлява от няколко държавни структури, но в него няма да има нито представители на работодателите, нито на хората с увреждания. Това е една от идеите, залегнали в проекта на нов Закон за хората с увреждания, стана ясно от позиция на Българската стопанска камара (БСК) по текстовете. Проектът все още е в процес на доизглаждане от страна на социалното министерство и не е ясно дали тези текстове ще намерят място в последния му вариант. Ако все пак бъдат приети, на практика ще се въведе квазиданък за работодателите, обръщат внимание от БСК.
Каква е идеята
Текстовете предвиждат всеки работодател, който има от 20 до 49 служители, да назначи един с трайно увреждане, а ако служителите са от 50 до 99 - двама. Ако компаниите са със 100 или над 100 заети лица - 4% от средносписъчния им състав трябва да е от хора с увреждания. Ако някое дружество не може да изпълни тази квота, ще дължи месечна компенсационна такса, която е в размер на 30% от минималната работна заплата за страната за всяко неназначено лице с увреждане.
Целта на фонда е да подкрепи "изпълнението на приоритетните програми и проекти, инвестиционни разходи, дейности в процесите на професионална и трудова рехабилитация и други подкрепящи мерки за подпомагане на заетостта на хората с увреждания". Идеята е той да се управлява от управителен съвет, включващ представители на Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, Министерството на образованието, Агенцията по заетостта и Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда". Това е и един от проблемните моменти - основен източник на средства във фонда ще са вноски от работодателите, а фондът ще се управлява без тяхно участие, няма да има и представители на хората с увреждания.
Идеята за създаване на подобна структура вероятно е заимствана отчасти от КНСБ, които предложиха създаване на Фонд за социална солидарност, в който да се трупа ресурс от данъци върху хазарта, вноски от фирмите и други източници и така да се подпомага финансирането на реформата, особено в частта откриване на работни места за хора с увреждания.
Забележките на работодателите
Според експертите на БСК определянето на квоти за наемане на хора с увреждания е несъобразен с националните условия и ниво на икономическо развитие подход, който е трудно изпълним в редица сектори на икономиката, които са със специфични условия на труд. "Практиката показва, че прекомерната защита и рестриктивна уредба, касаеща трудовите отношения на лица с намалена работоспособност, по същество действа възпиращо за работодателите да ги наемат, както и до укриване на тази информация от самите лица с увреждане при кандидатстване на работа", се посочва още в становището.
От БСК обръщат внимание, че при този дефицит на работна сила в момента работодателите възприемат хората с увреждания като потенциален трудов ресурс.
Мерките, които ще работят, едва ли са насилствени, бюрократични и финансово тежащи. Практиката показва, че по-работещ модел е този на стимулите, смятат икономисти.
