Процес за лекарска грешка, довела до смъртта на човек през 2008 г., кръстосва инстанциите от 2009 г.
Подсъдими за причиняване на смърт по непредпазливост са двама лекари от ВМА. Според обвинението въпреки състоянието на 67-годишния пациент и резултатите от изследванията му два поредни дни те не го хоспитализирали при посещението му в спешното отделение. Така той получил сепсис и починал.
През юли 2011 г. двамата медици са оправдани от Софийския военен съд. Отхвърлени са исковете на тримата наследници на починалия за по 100 000 лв. обезщетение. Военно-апелативният съд потвърждава присъдата. Върховните съдии обаче не са съгласни и връщат делото за ново гледане от апелативните. Те пък го връщат на окръжно ниво.
В Софийския военен съд няма кой да гледа делото, защото всички магистрати си правят отвод. Върховният съд решава процесът да се гледа от Военния съд в Пловдив. През май 2015 г. двамата военни лекари са оправдани и от пловдивските съдии. Военно-апелативният съд потвърждава техния акт и така казусът отново стига до върховния съд. В края на юни т.г. висшите магистрати за втори път отменят оправдателната присъда и връщат процеса на апелативните.
За да се прецени дали двамата подсъдими са виновни, трябва да се установи дали са направили всичко, което произтича от добрите медицински практики, пишат върховните магистрати. Според тях досега не са изяснени редица важни въпроси, например трябвало ли е подсъдимите да назначат допълнителни изследвания, какво е било общото здравословно състояние на пациента, възможно ли е било настаняването му във ВМА, в какво отделение и с каква диагноза, адекватното лечение би ли предотвратило фаталния изход и т.н.
След като Военно-апелативният съд се произнесе за трети път по делото, то пак ще стигне до висшите магистрати. По закон, когато делото стигне за трети път до върховния съд, той няма право да го връща отново, а трябва да го реши по същество.