Георги Кадиев предлага специален текст за отпускането на необезпечени кредити в НК
Да се върне в Наказателния кодекс (НК) специалният състав за отпускане на необезпечени кредити, отменен през 2001 г. Това предлага в законопроект независимият депутат Георги Кадиев.
С него се изменя само чл. 220 от НК, като се предлага създаването на нови ал. 3 и ал. 4. След двете алинеи за неизгодната сделка, чийто основен състав се наказва с от 1 до 6 години затвор и лишаване от права, Кадиев предлага да се запише, че "същото наказание се налага и на длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без достатъчно обезпечение и/или доказан източник за обслужването и погасяването, вследствие на което той е останал неиздължен" .
Предложението му е леко изменен вариант на действалия до 2001 г. текст на ал. 3 на чл. 220. Той гласеше: "С наказанието по ал. 2 се наказва длъжностно лице, което е разрешило отпускането на кредит без надлежно обезпечение и кредитът е останал неиздължен". Т.е. тогава за необезпечените кредити се предвиждаше наказание като за особено тежки случаи на неизгодна сделка – от 1 до 10 години затвор. Друга разлика с действалия допреди 14 години текст е, че Кадиев предлага в НК да се запише, че същата отговорност носи и кредитополучателят.
Освен това според него трябва да се създаде и нова ал. 4. А тя да предвижда, че разрешилият отпускането на кредита и получателят му не се наказват при две хипотези. Първата е, ако кредитът е отпуснат при условията на оправдан стопански банков риск или неиздължаването му се дължи на обстоятелства, които страните не са могли да предвидят при разрешаването му. Втората е, ако кредитът и всички лихви по него са погасени напълно до откриване на първото заседание по делото.
Всъщност прави впечатление, че предложенията на Кадиев удивително съвпадат с тези направени от Светослав Лучников през 2001 г. като алтернатива на идеите за отмяна на третата алинея на чл. 220. С гласовете на НДСВ, ДПС и част от депутатите от БСП 39-ото Народно събрание обаче е решило специалният текст да отпадне. По време на дискусията в пленарната зала (виж стенограмата) са изтъквани серия от мотиви за това. От това, че текстът действа сковаващо на банкерите и те се страхуват да отпускат кредити, до това, че всъщност чл. 220 ал. 3 е излишна разпоредба, тъй като необезпечените кредити може да бъдат преследвани по основния състав за неизгодна сделка. Тогава депутатите коментират делото за "Минералбанк", а днес Георги Кадиев мотивира предложение си така: "С оглед гарантиране на банковата стабилност в дългосрочен план възлагането на лична отговорност за отпускане на кредити е без алтернатива и е задължителна мярка за недопускане на нови случаи като този с КТБ".
Депутатът заявява, че обявяването на несъстоятелността на четвъртата по големина банка у нас – КТБ, показва, че в страната липсват механизми да се търси отговорност на лицата, застрашили стабилността на банковата система с отпускането на кредити без адекватно обезпечение. "В стремежа си за изпълнение на плановете си за продажби, които често пъти надхвърлят възможностите на икономиката и на практика са напълно безконтролни, банките прилагат крайно агресивни пазарни политики, водещи до раздаване на нецелеви, слабо обезпечени кредити, без надеждни източници за обслужване и погасяване. Подобни практики могат да бъдат обосновани от бизнес гледна точка, но поставят под риск банковата система като доведат до фалити на банки, по-тежки от този на КТБ", пише в мотивите на законопроекта. В тях се казва още: "Трудното възстановяване на публичните средства, вложени за изплащане на влоговете от Фонда за гарантиране на влоговете в банките ясно показва до какви размери може да стигнат щетите за държавата от липсата на контрол при отпускането на високорискови кредити или кредити към свързани лица от собствениците на банки".
.jpg)